Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен,
вратата силно да затръшнеш...
Но, напротив - ти дойде при мен
себе си отново да потърсиш.
Признаваш си... За първи път на глас
разкъсваш премълчаното отричане.
Признаваш си - обичал си ме. Ами аз?
Аз дали съм те обичала?
© Илица All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
