Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен,
вратата силно да затръшнеш...
Но, напротив - ти дойде при мен
себе си отново да потърсиш.
Признаваш си... За първи път на глас
разкъсваш премълчаното отричане.
Признаваш си - обичал си ме. Ами аз?
Аз дали съм те обичала?
© Илица All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
