Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен,
вратата силно да затръшнеш...
Но, напротив - ти дойде при мен
себе си отново да потърсиш.
Признаваш си... За първи път на глас
разкъсваш премълчаното отричане.
Признаваш си - обичал си ме. Ами аз?
Аз дали съм те обичала?
© Илица All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
