Дали?
В този свят един,
със злоба... пълен с дим,
кажи, дали си принадлежим?
Със завист и без свян,
без грам надежда, като в клан,
кажи, дали си принадлежим?
И вместо огън, пепелта развята
изпълва ме със спомени завчас.
Нали такава е била съдбата
на всички глупаци като нас?
Себичен страх от непознато
примамва сенките в ъглите.
Нима, кажи, е ненормално
да търсиш във море иглите?
Дали, кажи, си принадлежим?
И пак по детски да мечтаем
как на пясъка горещ лежим?
И бирата до нас да се клатушка,
и весело да пенят се вълните...
Подобно в есенна вихрушка
в листа превръщат се сълзите.
Кога ли най-после ще решим?
Кажи?
Дали? Дали си принадлежим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ро Си Всички права запазени
