Дали?
Увяхнаха ли розите червени?...
Последните, с които те дарих?
Искриците в очите ти засмени...
Блестят ли още? Ами оня стих?
За влюбените... дето го четяхме...
Звучи ли още в твоите уши?
Стъклата потни помниш ли?...
Мълчахме
и с пръсти върху тях изписа ти
онази кратка дума: „Страст"...
Луната
свидетел бе единствен във нощта...
А как танцувахме във тъмнината
дали си спомняш?...
Ами песента,
която набедихме, че е наша...
Дали я чуваш в слънчевия ден,
или по залез озвучава здрача?
Дали...
Дали изобщо помниш мен?
Е, аз те помня... още те прегръщам
във мислите... целувам те в съня...
Макар и все по-рядко, но се връщам
в онези дни...
А днес е самота.
10.05.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
