29.11.2011 г., 11:58 ч.

Дали 

  Поезия » Философска
823 0 17

Дали морето всъщност е солено

от сълзите на страдащи души,

и от гнева им стене разярено

в прибоя на житейските вълни...

 

Дали  земята  в раните–вулкани

е скрила болка с дъх на самота,

и лавата е бяс  тъй ненахранен,

заливащ  с пукот  нашата съдба...

 

Дали небето е безбрежна нива,

засята със мечти и чудеса,

и дъждовете времето попиват,

заплакали с  очите на мига...

 

Дали  Луната е ловец  на истини

със мрежата на лепкавия здрач,

а любовта  е  дама - на поискване,

с тарифа от наслади, скрили плач...

 

Дали сме слепи като малки бебета,

прогледнали през старчески души -

дано животът бъде ни потребен -

промоция е от  броени дни...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??