Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани
е скрила болка с дъх на самота,
и лавата е бяс тъй ненахранен,
заливащ с пукот нашата съдба...
Дали небето е безбрежна нива,
засята със мечти и чудеса,
и дъждовете времето попиват,
заплакали с очите на мига... ...