Дали
Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани
е скрила болка с дъх на самота,
и лавата е бяс тъй ненахранен,
заливащ с пукот нашата съдба...
Дали небето е безбрежна нива,
засята със мечти и чудеса,
и дъждовете времето попиват,
заплакали с очите на мига...
Дали Луната е ловец на истини
със мрежата на лепкавия здрач,
а любовта е дама - на поискване,
с тарифа от наслади, скрили плач...
Дали сме слепи като малки бебета,
прогледнали през старчески души -
дано животът бъде ни потребен -
промоция е от броени дни...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Борис
