20.02.2021 г., 7:44

Дали?

820 1 6

 

 

 

Ще дойдеш ли, когато съм ранена

да излекуваш тялото ми със сълза?

 

Ще дойдеш ли, когато съм сломена

да ме помилваш с ангелска ръка?

 

Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга,

ще превържеш ли с любовно биле

скъсаната ми душа?

 

Ще сложиш ли пера на гълъб

в моите орязани от някой друг крила?

 

Ще ме отнесеш ли до извора на мъдростта

 да отпия глътчица от живата вода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели, че ме посетихте!
    Калине, а дано!Благодаря ти!
    Ивита, благодаря ти, че хареса!
    Младене, благодаря ти от сърце!
    Георги, благодаря, че се отби и на моята страничка!
    Иве, много ти благодаря!
    Желая ви приятен ден!
  • Хареса ми! Поздравления! 🙂
  • Приятно.
  • И да не дойде, ще остане мечтата за нея. А няма нищо по-хубаво на този свят от несбъдната мечта. Защото несбъднатите мечти са същинския живот в нас.
    Хареса ми стихът ти, Ангелина!
  • Хареса ми. Поздрав, Ангелина.☺

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...