Ще дойдеш ли, когато съм ранена
да излекуваш тялото ми със сълза?
Ще дойдеш ли, когато съм сломена
да ме помилваш с ангелска ръка?
Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга,
ще превържеш ли с любовно биле
скъсаната ми душа?
Ще сложиш ли пера на гълъб
в моите орязани от някой друг крила?
Ще ме отнесеш ли до извора на мъдростта
да отпия глътчица от живата вода?
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
