Ще дойдеш ли, когато съм ранена
да излекуваш тялото ми със сълза?
Ще дойдеш ли, когато съм сломена
да ме помилваш с ангелска ръка?
Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга,
ще превържеш ли с любовно биле
скъсаната ми душа?
Ще сложиш ли пера на гълъб
в моите орязани от някой друг крила?
Ще ме отнесеш ли до извора на мъдростта
да отпия глътчица от живата вода?
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
