20 февр. 2021 г., 07:44

Дали?

816 1 6

 

 

 

Ще дойдеш ли, когато съм ранена

да излекуваш тялото ми със сълза?

 

Ще дойдеш ли, когато съм сломена

да ме помилваш с ангелска ръка?

 

Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга,

ще превържеш ли с любовно биле

скъсаната ми душа?

 

Ще сложиш ли пера на гълъб

в моите орязани от някой друг крила?

 

Ще ме отнесеш ли до извора на мъдростта

 да отпия глътчица от живата вода?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели, че ме посетихте!
    Калине, а дано!Благодаря ти!
    Ивита, благодаря ти, че хареса!
    Младене, благодаря ти от сърце!
    Георги, благодаря, че се отби и на моята страничка!
    Иве, много ти благодаря!
    Желая ви приятен ден!
  • Хареса ми! Поздравления! 🙂
  • Приятно.
  • И да не дойде, ще остане мечтата за нея. А няма нищо по-хубаво на този свят от несбъдната мечта. Защото несбъднатите мечти са същинския живот в нас.
    Хареса ми стихът ти, Ангелина!
  • Хареса ми. Поздрав, Ангелина.☺

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...