Дали?
Когато пак решиш, че съм съдба,
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен,
а вярата в която се кълнеше,
и тръгна си „разумен“, приземен,
обърнал гръб, с подгънати колене.
Така обрече се на тишина
с мълчание... без право на поправка,
за чувствата издигна сам стена,
и с мрежа обгради я ... за добавка.
А имахме си с тебе не една
изкусна роля в този филм за двама,
в които безпристрастно обичта
сценарият подреждаше... без драма.
Но ето... епизодът е с финал,
поредният след толкова години,
дали ще има друг, аз днес не знам,
но чакам болката да ме подмине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени