27.05.2022 г., 23:30 ч.  

Дали? 

  Поезия » Любовна
254 4 7

Когато пак решиш, че съм съдба,

дали ще имам сили да откликна,

дали отново ще те приютя

в душата – храмът за молитва.

 

Предаде за пореден път, не мен,

а вярата в която се кълнеше,

и тръгна си „разумен“, приземен,

обърнал гръб, с подгънати колене.

 

Така обрече се на тишина

с мълчание... без право на поправка,

за чувствата издигна сам стена,

и с мрежа обгради я ... за добавка.

 

А имахме си с тебе не една

изкусна роля в този филм за двама,

в които безпристрастно обичта

сценарият подреждаше... без драма.

 

Но ето... епизодът е с финал,

поредният след толкова години,

дали ще има друг, аз днес не знам,

но чакам болката да ме подмине.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??