Дали?
Когато пак решиш, че съм съдба,
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен,
а вярата в която се кълнеше,
и тръгна си „разумен“, приземен,
обърнал гръб, с подгънати колене.
Така обрече се на тишина
с мълчание... без право на поправка,
за чувствата издигна сам стена,
и с мрежа обгради я ... за добавка.
А имахме си с тебе не една
изкусна роля в този филм за двама,
в които безпристрастно обичта
сценарият подреждаше... без драма.
Но ето... епизодът е с финал,
поредният след толкова години,
дали ще има друг, аз днес не знам,
но чакам болката да ме подмине.
© Таня Мезева All rights reserved.
