Дали?

Дали някога пак ще бъдеш до мен?

Дали?...

Дали ще се завърне отново първият ден?

Дали ще са за пореден път думите ти лъжливи?

Или пък ще да е погледът искрен?

"Дали" е дума велика

с надежди и мъка пропита;

Дума за неизживяно бъдеще и мечти оставени в далечината с незнайно продължение.

Две кехлибарени очи светят в паметта ми 

като недоизгорели въгленчета в огнище.

И задавам си за поредна вечер,

въпросът със сложност неясна:

Ще ме топлят ли някога отново с огъня си нежно

или ще продължават да ме изгарят бавно, неизбежно?

И пак...

Споменът за тях ме топи като свещ.

Но знай!

Докато восъкът още е горещ,

все ще го събирам, 

та ти отново да можеш да го разтопиш.