Дали?
Дали някога пак ще бъдеш до мен?
Дали?...
Дали ще се завърне отново първият ден?
Дали ще са за пореден път думите ти лъжливи?
Или пък ще да е погледът искрен?
"Дали" е дума велика
с надежди и мъка пропита;
Дума за неизживяно бъдеще и мечти оставени в далечината с незнайно продължение.
Две кехлибарени очи светят в паметта ми
като недоизгорели въгленчета в огнище.
И задавам си за поредна вечер,
въпросът със сложност неясна:
Ще ме топлят ли някога отново с огъня си нежно
или ще продължават да ме изгарят бавно, неизбежно?
И пак...
Споменът за тях ме топи като свещ.
Но знай!
Докато восъкът още е горещ,
все ще го събирам,
та ти отново да можеш да го разтопиш.
© Божидара Николаева All rights reserved.