12.11.2004 г., 18:26

Дали?

1.2K 0 0
Родени сме да бъдем очаровани
от всичко,та дори и от смъртта
и нищо,че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени
на сиви дни и вяла пустота
и нищо,че сме твърде притъпени
от липсата на ярка светлина.
Родени сме да бъдеме забравени
след първите ни глътки чистота
и нищо,че отдавна сме отдадени
на сляпа и ненужна грозота.
Родени сме да бъдем съчетани
със всякакви измислени неща
и нищо,че едните са отбрани
а други чака от години пролетта.
Родени сме да бъдеме еднакви
в всичко та дари и в смъртта
най-вече там,но в миговете кратки
ридаем от предсмъртната агония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...