12 nov 2004, 18:26

Дали?

  Poesía
1.2K 0 0
Родени сме да бъдем очаровани
от всичко,та дори и от смъртта
и нищо,че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени
на сиви дни и вяла пустота
и нищо,че сме твърде притъпени
от липсата на ярка светлина.
Родени сме да бъдеме забравени
след първите ни глътки чистота
и нищо,че отдавна сме отдадени
на сляпа и ненужна грозота.
Родени сме да бъдем съчетани
със всякакви измислени неща
и нищо,че едните са отбрани
а други чака от години пролетта.
Родени сме да бъдеме еднакви
в всичко та дари и в смъртта
най-вече там,но в миговете кратки
ридаем от предсмъртната агония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...