12 nov 2004, 18:26

Дали?

  Poesía
1.2K 0 0
Родени сме да бъдем очаровани
от всичко,та дори и от смъртта
и нищо,че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени
на сиви дни и вяла пустота
и нищо,че сме твърде притъпени
от липсата на ярка светлина.
Родени сме да бъдеме забравени
след първите ни глътки чистота
и нищо,че отдавна сме отдадени
на сляпа и ненужна грозота.
Родени сме да бъдем съчетани
със всякакви измислени неща
и нищо,че едните са отбрани
а други чака от години пролетта.
Родени сме да бъдеме еднакви
в всичко та дари и в смъртта
най-вече там,но в миговете кратки
ридаем от предсмъртната агония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...