12 нояб. 2004 г., 18:26

Дали?

1.2K 0 0
Родени сме да бъдем очаровани
от всичко,та дори и от смъртта
и нищо,че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени
на сиви дни и вяла пустота
и нищо,че сме твърде притъпени
от липсата на ярка светлина.
Родени сме да бъдеме забравени
след първите ни глътки чистота
и нищо,че отдавна сме отдадени
на сляпа и ненужна грозота.
Родени сме да бъдем съчетани
със всякакви измислени неща
и нищо,че едните са отбрани
а други чака от години пролетта.
Родени сме да бъдеме еднакви
в всичко та дари и в смъртта
най-вече там,но в миговете кратки
ридаем от предсмъртната агония.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...