3.06.2005 г., 21:05

Дали

1.4K 0 6
Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...

Вън вървят безлични хора,
лутам се като във филм
и не искам да се боря
с тази болка, нелюбим...

Мигове безкрайни точат,
остри са като игли,
остриета се забиват,
във сърцето ми...боли.

А не искам да избягам,
искам само да съм с теб.
Със усмивка да те чакам,
сподели деня със мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!/6/
  • хей, благодаря, Matussael! написах го на един дъх наистина и просто исках да го споделя. благодаря за анализа - аз мисля, че по-скоро последния стих нарушава ритъма (за него не ми стигна въздуха )
  • Много искрено и интересно твое стихотворение. Хубавото е, че се стремиш към нетрадиционността (както в изказа, така и в римата). Може би интуитивно си намерил и пътечка към звукописа (това твърде често повтарящо се "б". Като слабост бих посочил наистина нарушаването на ритъма в първия стих и може би недотам избистрената тема (изглежда под влияние на силните чувства )
  • lol
    добре, благодаря
  • Имаш проблеми с ритъма,иначе е добро.Добре е , че през ред почти във всеки стих са равен брой срички,но има още работа

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...