Jun 3, 2005, 9:05 PM

Дали

  Poetry
1.4K 0 6
Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...

Вън вървят безлични хора,
лутам се като във филм
и не искам да се боря
с тази болка, нелюбим...

Мигове безкрайни точат,
остри са като игли,
остриета се забиват,
във сърцето ми...боли.

А не искам да избягам,
искам само да съм с теб.
Със усмивка да те чакам,
сподели деня със мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слав All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми!/6/
  • хей, благодаря, Matussael! написах го на един дъх наистина и просто исках да го споделя. благодаря за анализа - аз мисля, че по-скоро последния стих нарушава ритъма (за него не ми стигна въздуха )
  • Много искрено и интересно твое стихотворение. Хубавото е, че се стремиш към нетрадиционността (както в изказа, така и в римата). Може би интуитивно си намерил и пътечка към звукописа (това твърде често повтарящо се "б". Като слабост бих посочил наистина нарушаването на ритъма в първия стих и може би недотам избистрената тема (изглежда под влияние на силните чувства )
  • lol
    добре, благодаря
  • Имаш проблеми с ритъма,иначе е добро.Добре е , че през ред почти във всеки стих са равен брой срички,но има още работа

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...