3 июн. 2005 г., 21:05

Дали

1.4K 0 6
Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...

Вън вървят безлични хора,
лутам се като във филм
и не искам да се боря
с тази болка, нелюбим...

Мигове безкрайни точат,
остри са като игли,
остриета се забиват,
във сърцето ми...боли.

А не искам да избягам,
искам само да съм с теб.
Със усмивка да те чакам,
сподели деня със мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми!/6/
  • хей, благодаря, Matussael! написах го на един дъх наистина и просто исках да го споделя. благодаря за анализа - аз мисля, че по-скоро последния стих нарушава ритъма (за него не ми стигна въздуха )
  • Много искрено и интересно твое стихотворение. Хубавото е, че се стремиш към нетрадиционността (както в изказа, така и в римата). Може би интуитивно си намерил и пътечка към звукописа (това твърде често повтарящо се "б". Като слабост бих посочил наистина нарушаването на ритъма в първия стих и може би недотам избистрената тема (изглежда под влияние на силните чувства )
  • lol
    добре, благодаря
  • Имаш проблеми с ритъма,иначе е добро.Добре е , че през ред почти във всеки стих са равен брой срички,но има още работа

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...