Д а л и?
Когато ме погледнеш, зелена тишина
успокоява душата ми тревожна.
Когато се усмихнеш, звездна светлина
изгрява и ангелския хор предвожда.
Когато ми говориш, музика звучи,
приспива ми сърцето от други наранено.
Когато теб те няма, облаци, мъгли
надвисват и обсипват лицето ми смутено.
Когато мен ме няма, виелици дали
застигат те и сърцето ти е заледено,
от самотата душата страшно те боли,
а мечтите нямо, тежко стенат?
© Яна Танева Всички права запазени