2.07.2008 г., 17:17

Дали?

782 0 5

              Д  а  л  и?

 

 

 

Когато ме погледнеш, зелена тишина

успокоява душата ми тревожна.

Когато се усмихнеш, звездна светлина

изгрява и ангелския хор предвожда.

 

 

Когато ми говориш, музика звучи,

приспива ми сърцето от други наранено.

Когато теб те няма, облаци, мъгли

надвисват и обсипват лицето ми смутено.

 

 

Когато мен ме няма, виелици дали

застигат те и сърцето ти е заледено,

от самотата душата страшно те боли,

а мечтите нямо, тежко стенат?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...