Д а л и?
Когато ме погледнеш, зелена тишина
успокоява душата ми тревожна.
Когато се усмихнеш, звездна светлина
изгрява и ангелския хор предвожда.
Когато ми говориш, музика звучи,
приспива ми сърцето от други наранено.
Когато теб те няма, облаци, мъгли
надвисват и обсипват лицето ми смутено.
Когато мен ме няма, виелици дали
застигат те и сърцето ти е заледено,
от самотата душата страшно те боли,
а мечтите нямо, тежко стенат?
© Яна Танева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
