Дали...
Свят, взрял си се във мен
и аз във теб.
Не си в агония,
не съм и аз.
По-жив от всякога си,
планетата ли си смали.
И само се огъваш,
не се пречупвам също.
Пробуждаш се от сън,
отдавна аз.
И тържествуваш,
трептиш със звуци
и с пищни багри.
На "Бога с мелниците
мелиш бавно",
и със Стругацкова фантазия
те преоткривам бавно.
Свят, осмисляш
по човешки
и теб, и мен,
и с истини клокочиш,
с обещаващо небе
за бедни и богати.
Дали...
Ще можеш...
Очи щастливи
да затвориш...
Музика:
http://au.youtube.com/watch?v=Ki0J3Abo39c
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
Май се разглежда извънредна връзка между Светът и тюркоАзът, но... аз па кво разбирам?