21.09.2008 г., 12:06

Дали...

Поезия » Философска

722 0 13

Свят, взрял си се във мен
и аз във теб.
Не си в агония,
не съм и аз.
По-жив от всякога си,
планетата ли си смали.
И само се огъваш,
не се пречупвам също.
Пробуждаш се от сън,
отдавна аз.
И тържествуваш,
трептиш със звуци
и с пищни багри.
На "Бога с мелниците
мелиш бавно",
и със Стругацкова фантазия
те преоткривам бавно.
Свят, осмисляш
по човешки
и теб, и мен,
и с истини клокочиш,
с обещаващо небе
за бедни и богати.
Дали...
Ще можеш...
Очи щастливи
да затвориш...

Музика:

http://au.youtube.com/watch?v=Ki0J3Abo39c

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ma4enka (Мария Костова)

Дали...Съмнението все пак не е отрицание,би могло да прехвърли мост към надеждата,която толкова е нужна на всички.Поздрав и от мен,Мариолче,за този стих!

2008-09-25T12:33:30+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Няма надежда, Мариола, всичко е изгубено. Иначе без да видя текста, с който си го свързала, нищо друго няма да добавя. И да, не ми хареса особено, но това не значи нищо повече от една субективна оценчица на един незначителен човечец.

Поздрави и кеф.

2008-09-22T16:16:21+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Тома, съвсем ли нищичко не ти хареса...
Да не помествам ли повече неразбираемо щом пиша...
Как да се поправя...
Имам ли надежда...
...Исках да свържа моя скромен текст с текста от песента - как светът
остава някъде непроменен, че има красота и в неизменчивостта, че е хубаво да оставя хората да си намират поне мъничкото щастийце за себе си и когато умират да са поне мъничко, но щастливо живяли...
С поздрав!

2008-09-22T07:51:24+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Жалко, Тюркоазена Мариола, че няма да имаме възможност да ми обясниш какво си искала да кажеш в този стих. Май се разглежда извънредна връзка между Светът и тюркоАзът, но... аз па кво разбирам?
Поздрав.

2008-09-21T23:44:38+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Много замислящо...

2008-09-21T20:05:06+03:00