7.09.2010 г., 22:29

Дали аз съм тази

1.4K 0 6

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи 
в лунните нощи загадъчни мечти,
или може би тази, която идва безшумно на пръсти 
и присяда тихо до твойте постели,
а може би тази, която грабва дъха ти 
и глътките въздух за миг втечни,
е май аз съм тази, която нежно те моли
и гали леко с нежни  коси
и тази, която много сълзи по теб изтърколи
и премахна от сънищата ти всички злини
и тази, която тайно от уроки те пази 
и вече не можеш без нея да заспиваш ти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие е за мен, да имам такива читатели като теб, Марина! Радвам се, че поезията ми те докосва!
  • Възхищавам се на невероятното въображение, усет, разнообразие, колорит, техника или талант!!!
  • Валентин, Светла...благодаря ви от сърце!
  • Хубав стих, Светле!
    Поздрав!
  • Мило,
    Аз живея в очите ти
    и утринно посрещам мига,
    през зеленото на ирисите си
    усмихвам се вечно на света.
    Щом нахлуя с полъха,
    с него идва част от смеха
    и нахълтвам в покоя ти,
    от който исках да те изведа.
    и обръщам те с погледа си
    и милвам цветно с дъга....

    Веси, радвам се...че си тук..!
    Аз живея все още в очите му, мила!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...