7.09.2010 г., 22:29

Дали аз съм тази

1.4K 0 6

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи 
в лунните нощи загадъчни мечти,
или може би тази, която идва безшумно на пръсти 
и присяда тихо до твойте постели,
а може би тази, която грабва дъха ти 
и глътките въздух за миг втечни,
е май аз съм тази, която нежно те моли
и гали леко с нежни  коси
и тази, която много сълзи по теб изтърколи
и премахна от сънищата ти всички злини
и тази, която тайно от уроки те пази 
и вече не можеш без нея да заспиваш ти...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие е за мен, да имам такива читатели като теб, Марина! Радвам се, че поезията ми те докосва!
  • Възхищавам се на невероятното въображение, усет, разнообразие, колорит, техника или талант!!!
  • Валентин, Светла...благодаря ви от сърце!
  • Хубав стих, Светле!
    Поздрав!
  • Мило,
    Аз живея в очите ти
    и утринно посрещам мига,
    през зеленото на ирисите си
    усмихвам се вечно на света.
    Щом нахлуя с полъха,
    с него идва част от смеха
    и нахълтвам в покоя ти,
    от който исках да те изведа.
    и обръщам те с погледа си
    и милвам цветно с дъга....

    Веси, радвам се...че си тук..!
    Аз живея все още в очите му, мила!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...