7.09.2010 г., 22:29 ч.

Дали аз съм тази 

  Поезия » Бели стихове
1243 0 6

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи 
в лунните нощи загадъчни мечти,
или може би тази, която идва безшумно на пръсти 
и присяда тихо до твойте постели,
а може би тази, която грабва дъха ти 
и глътките въздух за миг втечни,
е май аз съм тази, която нежно те моли
и гали леко с нежни  коси
и тази, която много сълзи по теб изтърколи
и премахна от сънищата ти всички злини
и тази, която тайно от уроки те пази 
и вече не можеш без нея да заспиваш ти...

 

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствие е за мен, да имам такива читатели като теб, Марина! Радвам се, че поезията ми те докосва!
  • Възхищавам се на невероятното въображение, усет, разнообразие, колорит, техника или талант!!!
  • Валентин, Светла...благодаря ви от сърце!
  • Хубав стих, Светле!
    Поздрав!
  • Мило,
    Аз живея в очите ти
    и утринно посрещам мига,
    през зеленото на ирисите си
    усмихвам се вечно на света.
    Щом нахлуя с полъха,
    с него идва част от смеха
    и нахълтвам в покоя ти,
    от който исках да те изведа.
    и обръщам те с погледа си
    и милвам цветно с дъга....

    Веси, радвам се...че си тук..!
    Аз живея все още в очите му, мила!
  • Дори да изтлеят тайните
    те запазвам в сърцето си...
    на изпитващи погледи
    събудени в омайните
    изгреви до себе си...
Предложения
: ??:??