7 сент. 2010 г., 22:29

Дали аз съм тази

1.4K 0 6

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи 
в лунните нощи загадъчни мечти,
или може би тази, която идва безшумно на пръсти 
и присяда тихо до твойте постели,
а може би тази, която грабва дъха ти 
и глътките въздух за миг втечни,
е май аз съм тази, която нежно те моли
и гали леко с нежни  коси
и тази, която много сълзи по теб изтърколи
и премахна от сънищата ти всички злини
и тази, която тайно от уроки те пази 
и вече не можеш без нея да заспиваш ти...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствие е за мен, да имам такива читатели като теб, Марина! Радвам се, че поезията ми те докосва!
  • Възхищавам се на невероятното въображение, усет, разнообразие, колорит, техника или талант!!!
  • Валентин, Светла...благодаря ви от сърце!
  • Хубав стих, Светле!
    Поздрав!
  • Мило,
    Аз живея в очите ти
    и утринно посрещам мига,
    през зеленото на ирисите си
    усмихвам се вечно на света.
    Щом нахлуя с полъха,
    с него идва част от смеха
    и нахълтвам в покоя ти,
    от който исках да те изведа.
    и обръщам те с погледа си
    и милвам цветно с дъга....

    Веси, радвам се...че си тук..!
    Аз живея все още в очите му, мила!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...