Дали от любовта боли?

Боли... каза ми и след това замина си.

Какво остави ми?

Разбити мечти? Спомени? Сълзи?

Да. Успя. Рани ме, 

болката бе ужасна и непоносима.

И нима ще успея да повярвам пак?

В това да чувствам... да обичам.

Аз вярвам - ще успея,

напук на теб аз ще живея... 

Загубих се във тъмнината,

но ще продължи да живее вярата в душата.

Макар и болка остави ми ти много повече,

научи ме да не съм наивна, даде ми сила,

но знай, в миналото ми остава тази обич дива.

Ще обичам и ще вярвам,

ще се боря, ще ранявам!

Ще бъда силна и ще се усмихвам,

със решителност аз ще стъпвам!

Но напред... назад няма да погледна,

пътят е пред мен - ще падам и ще ставам,

ще се уча чрез болката от миналото 

с щастие заслужилите да дарявам.