Дали от любовта боли?
Боли... каза ми и след това замина си.
Какво остави ми?
Разбити мечти? Спомени? Сълзи?
Да. Успя. Рани ме,
болката бе ужасна и непоносима.
И нима ще успея да повярвам пак?
В това да чувствам... да обичам.
Аз вярвам - ще успея,
напук на теб аз ще живея...
Загубих се във тъмнината,
но ще продължи да живее вярата в душата.
Макар и болка остави ми ти много повече,
научи ме да не съм наивна, даде ми сила,
но знай, в миналото ми остава тази обич дива.
Ще обичам и ще вярвам,
ще се боря, ще ранявам!
Ще бъда силна и ще се усмихвам,
със решителност аз ще стъпвам!
Но напред... назад няма да погледна,
пътят е пред мен - ще падам и ще ставам,
ще се уча чрез болката от миналото
с щастие заслужилите да дарявам.
© Моника Бонева All rights reserved.