15.11.2017 г., 14:38  

Дали Брад Пит претака зеле на балкона?

1.2K 7 22

На Анджелина много ми приличаш,
особено във сънища дълбоки.
Дали е `щото  още те обичам,
или на мозъка - шега жестока?

Но сутрин ме спохождат и въпроси,
когато се мотаеш с пеньоара.
Дали тя ролки като тебе носи?
И включва ли си рано сешоара?

Но щом си ти Джолù, тогава знаеш
до тебе кой съм аз? И още питаш?...
Е, хубаво сега?! Аз ще си трая...
Мъжът ти, бе!... Да, Брад съм!... Пит съм!...

Аз, може да е чудно, но е вярно -
на Брад докарвам го откъм фасона.
Приятелите ми затуй, навярно,
ми викат: "Брат, я - твоята кокона!"

Когато в огледалото се гледам,
аз сякаш него виждам го на живо.
И колко пò във себе си се вглеждам,
намирам те и тебе по-красива.

Не зная само сутрин, на балкона,
и Брад ли зеле като мен претака.
Ех, брат, макар, че имам ти фасона,
аз дрехи си купувам от битака!...

И все пак гот е да сме БРАНДЖЕЛИНА,
дори потънали в съня дълбоко.
След водка с маринована сланина
и истината не е тъй жестока!...

 

  Важно уточнение: Този стих  е написан преди 5 г., когато двамата  все още бяха заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...