Дали е животът това?
Забързан животът тече си полека
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът
наистина всичко това?
Но никой не чува, забързан е скотът,
забързан за още трева.
Аз питам отново: „какво е човекът?
Каква е и вашта съдба?”
Но жално ме гледа измъчен роботът,
роден от маймуна - жена.
Тогава аз казвам: „Животът е глупост!
И няма я вашта съдба!
И цялата ваша надежда е тъпост,
защото сте мъртви тела!
И глупост са всички красиви, прекрасни,
големи и малки цветя,
защото сте всичките вие нещастни
и празна е вашта душа.
Ей, бих полудял аз на вашето място
и бих аз умрял от тъга.
Не може, не може човек да живее
без своята малка дъга.
Бих хванал пищова и после куршума
бих пратил във свойта глава.
Защото не може човек да живее
без Бога на тази земя...
На гроба си щях да заръчам да пише:
„Това тук е нашта съдба!”
А после гробарят в пръстта да запише:
„Отиде си глупост една...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Вълков Всички права запазени
