Apr 26, 2014, 9:28 PM

Дали е животът това?

593 0 0

Забързан животът тече си полека

                          и времето също така.

   И хората, всеки във свойта пътека

                        по свойта едничка река.

           Аз питам обаче, дали е животът

                                наистина всичко това?

        Но никой не чува, забързан е скотът,

                                   забързан за още трева.

                 Аз питам отново: „какво е човекът?

                                           Каква е и вашта съдба?”

                   Но жално ме гледа измъчен роботът,

                                             роден от маймуна - жена.

                       Тогава аз казвам: „Животът е глупост!

                                                       И няма я вашта съдба!

                                       И цялата ваша надежда е тъпост,

                                                         защото сте мъртви тела!

                               И глупост са всички красиви, прекрасни,

                                                                   големи и малки цветя,

                                              защото сте всичките вие нещастни

                                                                      и празна е вашта душа.

                                                   Ей, бих полудял аз на вашето място

                                                                              и бих аз умрял от тъга.

                                                           Не може, не може човек да живее

                                                                                      без своята малка дъга.

                                                           Бих хванал пищова и после куршума

                                                                          бих пратил във свойта глава.

                                                                       Защото не може човек да живее

                                                                                           без Бога на тази земя...

 

                                                                      На гроба си щях да заръчам да пише:

                                                                                           „Това тук е нашта съдба!”

                                                                          А после гробарят в пръстта да запише:

                                                                                                    „Отиде си глупост една...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Вълков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...