Часовникът като камбана
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно
сред аромата на цветя
над парка, в малката поляна
усещам - ражда се звезда!
И по небето тъй-голямо
отново с обич ще блести...
Над щастие, в тъгата ли само,
дали е време за сълзи?
© Ангел Милев Всички права запазени