Дали лъжа е Любовта
/дуетни стихове - Таня Мезева и Татяна Г. Денева/
Дали лъжа била е любовта,
то, времето, единствено ще каже.
Дори и тръгнала си без слова,
за дълго във душите ще я пазим.
Да спомня ни за топлите ръце
протегнати във нощите студени,
за скритото от хората сърце,
туптяло в миговете споделени.
За мислите изказани на глас,
а после пръснали се кръстопътно,
без правото за връщане назад,
прегърнали си сенките безплътни.
Дали лъжа била е любовта
или пък истина дълбоко скрита,
датираща от стари времена...
не спирам бездиханно да се питам.
Но щом запалва факелно кръвта
и щом сълзи се леят при раздяла,
дори и днес да тръгне любовта,
аз знам... за другия живот остава.
Таня Мезева
Лъжа не може да е любовта!
Тя чудо е изпратено ни свисше.
Знамение, събрало две сърца,
романа на живота ни що пише.
Какво би бил той без тази красота...?
Какъв ще е денят ни без прегръдка?
Без страстните целувки през нощта
и топлината нежна на разсъмване?
Дори да тръгне някой ден в сълзи,
оставя топлина и слънчев спомен.
Стаява се във тъжни две очи
и моли... опрощението моли...
Любов ли е, тя няма правила...
Не знае днес и утре. Смърт не знае!
Преражда се и жива в пепелта
отново на прекрасности ухае...
Отново търси своята душа... ,
да обладае нежно всяка клетка.
Лъжа не може да е любовта!
Тя вричане е, мисия и клетва!
Татяна Г. Денева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
