Дали ме искаш още?
Дали ме искаш още
тъй силно, както преди.
И сънуваш ли ме нощем
като принцеса на твоите мечти.
Дали още дъхът ти спира,
когато с теб се разминаваме по шосето.
Дали още за най-прекрасна ме намираш -
за мен говори ли ти сърцето?
Дали мечтаеш за моите прегръдки
вечер под лунна светлина.
И усещаш ли онази тръпка,
която оставя след себе си любовта.
Дали с молив изписваш
името ми в сърце?
И моята снимка до гърдите си дали притискаш,
или вече си я скъсал на две.
Дали съм още за теб
слънцето и звездите?
Събуждаш ли се сутрин с мислите за мен -
виждаш ли ме, без да си затваряш очите?
Дали ме чакаш с нетърпение -
там, под старата липа?
И обсебен от вълнение -
вървиш ли напред-назад с цигара в ръка?
Дали ме обичаш още така,
както аз тебе никога не успях.
Искам аз да разбера,
но да те попитам ме е страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Бобойчева Всички права запазени
