26.06.2013 г., 16:07

Дали се отмива вината със прах за пране?

1.2K 0 10

Дали се отмива Вината? Да опитам със прах за пране?

Онзи гръцкия внос, подпрян на вратата, с аромат на лале?

Да опитам с белина? Чувам, добра е! За петна упорити...

Ала Вината я има! Как с прах за пране да изтрия сълзите?

 

Дали се изплаква вината? Бих плакала още от детство...

Бих на някой платила заплата, ако открие ми средство.

Ако знаех, че сега ще ме спре да градя светове, да обичам...

бих я изтръгнала като бурен с ръце! Бих я отричала!

 

Дали се изкупува вината? Да опитам да изкарам достатъчно?

Колко струват два мига, два свята? Е, не ми ги облагай и данъчно?

Да работя за двама... за трима? Все не стига проклетата сума!

Присмива ми се пак, че я има. А дали се изтрива със дума?

 

Друг дали бил могъл да я скрие? От сърцето ми свито, сломено...

Да я върне обратно! Да я убие? Аз разбита на две не живея.

А разхвърлена душата крещи и с последните си сили събира

обещания две, три мечти и едно... споделено... ”умирам”...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво!!!
  • Вината винаги води до катарзис добрите хора! И това ни напомнят добрите поети! Поздрав, Ирина! Благодаря за споделянето!
  • Много оргинално!Поздрави и от мен!
  • Ей опасни сте! Благодаря Естрея, Кети, Ани, Венци, Ради, Петя! Карате ме да се усмихвам широко. Вале, а ти ме разсмя с глас...чак съседите ме чуха Насищате, иначе натоварения ми ден, с прекрасна емоция...като за финал. Благодаря ви за настроението. Означава много за мен!
  • И от мен Браво!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...