Дали ще мога съвест да си купя?
Помниш ли как плувахме сред мълнии
в една сълза, в едно безумие...
И в същата сълза покълнахме,
обричахме се на бездумие.
А нещо... Слънцето бе стъпкало.
И всичката съдбовност ни се струпа.
Като във вакуум, без живец, претръпнали.
С капак от безхаберие захлупени...
Гените пристегнали захвата...
Не искам да си спомням! Съжалявам!
Не се ли вижда на лицето ми печатът?
Аз виждам го! Не си въобразявам!
И като трънена пътека (без светулки)
е миналото ми. Аз гледам го под лупа.
Издишването ми - на пресекулки.
Дали ще мога съвест да си купя?
© Елена Биларева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, не можеш да си купиш съвест! С нея човек се ражда!
Но за това пък умееш да разчовъркваш нашата!Поздрави! -
За съжаление никой не може...
Хубав стих! -
Браво!
-
Отново Браво!
-
Надали. Най-много за някоя амнезия да се уредиш и да придобиеш забрава
Харесах, естествено! -
Много е замислящ стиха ти!Много харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всичко си има цена, но цената не винаги е пари...
А когато не е пари, значи не е купуване
Замисляш, адашче...
Съвест - ти я имаш... само трябва да си спомнин, че имаме... и да я прегърнем за добре завърнала се
Прегръдка!!!