Ний може би ще срещнем пак очи, след тежките години на раздяла. Аз зная, че тъгата ще личи, душата ще е много опустяла. И ти ще чувстваш същото, нали? Обичаше ме много силно, зная. Уж нищо нямаше да ни дели, но неусетно стигнахме до края. Какво се случи аз дори не зная, но разговорите ни намаляха, в очите нямаше го онзи плам, усмивките ни, топли, спряха. Все по-далечни станахме, уви и само спомени красиви ни връщаха в онези дни, когато бяхме тъй щастливи. Усещах аз ужасна самота, когато беше ти далече, уж нямаше я вече любовта, уж казвах, че не те обичам вече. Залъгвах се! А всъщност цяла нощ сълзи горчиви мъчеха ме само, проклинах аз късмета си, тъй лош, а щастието беше тъй голямо... Ти знаеш ли със нас какво се случи? Ний чувствата си искахме да скрием, но ето, че накрая се получи - красивото успяхме да убием. Красивото - то беше любовта ни, загубихме я някъде далече и нямаше я вече радостта ни, тъгата във очите се четеше. Най-лошото сега е, че не зная дали ще мога вече да обичам. Веднъж усетих болката на края и чувствата си аз сега отричам. 2003 г.
Следващо от категорията
Следващо от автора