Aug 22, 2007, 9:50 AM

Дали ще мога вече да обичам 

  Poetry
861 0 12
Ний може би ще срещнем пак очи,
след тежките години на раздяла.
Аз зная, че тъгата ще личи,
душата ще е много опустяла.

И ти ще чувстваш същото, нали?
Обичаше ме много силно, зная.
Уж нищо нямаше да ни дели,
но неусетно стигнахме до края.

Какво се случи аз дори не зная,
но разговорите ни намаляха,
в очите нямаше го онзи плам,
усмивките ни, топли, спряха.

Все по-далечни станахме, уви
и само спомени красиви
ни връщаха в онези дни,
когато бяхме тъй щастливи.

Усещах аз ужасна самота,
когато беше ти далече,
уж нямаше я вече любовта,
уж казвах, че не те обичам вече.

Залъгвах се! А всъщност цяла нощ
сълзи горчиви мъчеха ме само,
проклинах аз късмета си, тъй лош,
а щастието беше тъй голямо...

Ти знаеш ли със нас какво се случи?
Ний чувствата си искахме да скрием,
но ето, че накрая се получи -
красивото успяхме да убием.

Красивото - то беше любовта ни,
загубихме я някъде далече
и нямаше я вече радостта ни,
тъгата във очите се четеше.

Най-лошото сега е, че не зная
дали ще мога вече да обичам.
Веднъж усетих болката на края
и чувствата си аз сега отричам.

2003 г.                 

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??