Дали ще мога вече да обичам
Ний може би ще срещнем пак очи,
след тежките години на раздяла.
Аз зная, че тъгата ще личи,
душата ще е много опустяла.
И ти ще чувстваш същото, нали?
Обичаше ме много силно, зная.
Уж нищо нямаше да ни дели,
но неусетно стигнахме до края.
Какво се случи аз дори не зная,
но разговорите ни намаляха,
в очите нямаше го онзи плам,
усмивките ни, топли, спряха.
Все по-далечни станахме, уви
и само спомени красиви
ни връщаха в онези дни,
когато бяхме тъй щастливи.
Усещах аз ужасна самота,
когато беше ти далече,
уж нямаше я вече любовта,
уж казвах, че не те обичам вече.
Залъгвах се! А всъщност цяла нощ
сълзи горчиви мъчеха ме само,
проклинах аз късмета си, тъй лош,
а щастието беше тъй голямо...
Ти знаеш ли със нас какво се случи?
Ний чувствата си искахме да скрием,
но ето, че накрая се получи -
красивото успяхме да убием.
Красивото - то беше любовта ни,
загубихме я някъде далече
и нямаше я вече радостта ни,
тъгата във очите се четеше.
Най-лошото сега е, че не зная
дали ще мога вече да обичам.
Веднъж усетих болката на края
и чувствата си аз сега отричам.
2003 г.
след тежките години на раздяла.
Аз зная, че тъгата ще личи,
душата ще е много опустяла.
И ти ще чувстваш същото, нали?
Обичаше ме много силно, зная.
Уж нищо нямаше да ни дели,
но неусетно стигнахме до края.
Какво се случи аз дори не зная,
но разговорите ни намаляха,
в очите нямаше го онзи плам,
усмивките ни, топли, спряха.
Все по-далечни станахме, уви
и само спомени красиви
ни връщаха в онези дни,
когато бяхме тъй щастливи.
Усещах аз ужасна самота,
когато беше ти далече,
уж нямаше я вече любовта,
уж казвах, че не те обичам вече.
Залъгвах се! А всъщност цяла нощ
сълзи горчиви мъчеха ме само,
проклинах аз късмета си, тъй лош,
а щастието беше тъй голямо...
Ти знаеш ли със нас какво се случи?
Ний чувствата си искахме да скрием,
но ето, че накрая се получи -
красивото успяхме да убием.
Красивото - то беше любовта ни,
загубихме я някъде далече
и нямаше я вече радостта ни,
тъгата във очите се четеше.
Най-лошото сега е, че не зная
дали ще мога вече да обичам.
Веднъж усетих болката на края
и чувствата си аз сега отричам.
2003 г.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
