28.11.2020 г., 21:43

Дали ще се открием

630 0 1

Отлитат седмици и дни,

Животът ни отлита като цяло.

И тъкмо с теб да се открием,

Настъпва време за раздяла.

Тъкмо времето да спре,

Тъкмо погледи да срещнем,

Между нас тълпа като море.

Отново разминаваме се с тебе.

Дали ще те открия някой ден?

Мене ти дали ще ме откриеш?

Под лазурно слънчево небе,

Или в дъждовен ден и сив?

Ще се сплетат ли ръцете ни,

 полудели от копнеж?

Как искам времето да спре...

За да можем с теб да се намерим.

©П.В.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...