Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре,
Тъкмо погледи да срещнем,
Между нас тълпа като море.
Отново разминаваме се с тебе.
Дали ще те открия някой ден?
Мене ти дали ще ме откриеш?
Под лазурно слънчево небе,
Или в дъждовен ден и сив?
Ще се сплетат ли ръцете ни,
полудели от копнеж?
Как искам времето да спре...
За да можем с теб да се намерим.
©П.В.
© Полина Велчова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
