Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре,
Тъкмо погледи да срещнем,
Между нас тълпа като море.
Отново разминаваме се с тебе.
Дали ще те открия някой ден?
Мене ти дали ще ме откриеш?
Под лазурно слънчево небе,
Или в дъждовен ден и сив?
Ще се сплетат ли ръцете ни,
полудели от копнеж?
Как искам времето да спре...
За да можем с теб да се намерим.
©П.В.
© Полина Велчова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
