Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре,
Тъкмо погледи да срещнем,
Между нас тълпа като море.
Отново разминаваме се с тебе.
Дали ще те открия някой ден?
Мене ти дали ще ме откриеш?
Под лазурно слънчево небе,
Или в дъждовен ден и сив?
Ще се сплетат ли ръцете ни,
полудели от копнеж?
Как искам времето да спре...
За да можем с теб да се намерим.
©П.В.
© Полина Велчова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
