PolinaVelchova
68 резултата
Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
67
1
Отпивахме бавно от сутрешните кафета, докато той традиционно преглеждаше вестника. Нещо беше грабнало вниманието му, защото излъчването му се промени и усмивка заигра по устните му. После остави настрана четивото и се накани да каже нещо:
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, коя ...
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, коя ...
144
1
Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото м ...
162
4
Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
115
Той се появи тогава, когато със сигурност не исках никой в живота си. Всъщност, не исках нищо друго освен да си стоя в редовното депресивно състояние. Не исках да чувам никого, а още по-малко исках да се срещам с хората. Особено със щастливите хора. Те винаги ми напомняха затова, което ми се искаше ...
227
1
6
Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
186
Стисни зъби човеко, и се дръж!
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...
305
1
1
Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
188
Целуват ли всеотдайно,
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им. ...
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им. ...
195
1
Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...
292
1
Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...
279
2
Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре, ...
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре, ...
247
1
Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...
613
Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...
464
Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...
477
Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...
392
1
Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...
335
Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси, ...
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси, ...
415
Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
487
Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
391
Аз те мисля,
Ти мене? Едва ли.
Даже не - категорично.
Някъде имаше написана истина,
Че единия винаги повече обича. ...
Ти мене? Едва ли.
Даже не - категорично.
Някъде имаше написана истина,
Че единия винаги повече обича. ...
401
Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...
384
Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
407
Тази моя любов,
Загнездила се в душата ми.
Като буря,
Ветрове все гони.
Тази моя любов, ...
Загнездила се в душата ми.
Като буря,
Ветрове все гони.
Тази моя любов, ...
438
Сто пъти те отричах!
Поне още толкова от мислите си те пропъждах.
Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,
Но все твоя останах, а за другите чужда.
Колко мъже ме зовяха със плам! ...
Поне още толкова от мислите си те пропъждах.
Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,
Но все твоя останах, а за другите чужда.
Колко мъже ме зовяха със плам! ...
430
Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...
805
4
3
Очите ти, очите ти,
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...
563
2
1
Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...
467
1
Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
380
Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
428
2
Някой ден ще ти разкажа приказка.
От онези дългите, безкрайните.
Ще узнаеш моите истини,
и най-дълбоките ми тайни.
После ще тръпна в очакване ...
От онези дългите, безкрайните.
Ще узнаеш моите истини,
и най-дълбоките ми тайни.
После ще тръпна в очакване ...
545
1
1
За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...
402
Недей да ми четеш от книги!
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...
436
1
Събудих се. И мислех, че сънувам.
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...
484
4
Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...
442
2
Погледна ме в очите. Бяхме само на дъх разстояние. След толкова време отново се срещахме. Беше се променил. Бях и аз променена. В сърцата си обаче всеки от нас носеше болка. От нещо изгубено. Нещо, което и двамата закъсняхме да поискаме един от друг. Не можех да повярвам, че до вчера този мъж беше п ...
605
Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
506
Тази любов не е като другите.
Тази любов, която в съня ми идва. Все непринудена.
Тази любов, състояща се в една дума,
И няколко срички.
Тази любов нарекох „Обичам те“. ...
Тази любов, която в съня ми идва. Все непринудена.
Тази любов, състояща се в една дума,
И няколко срички.
Тази любов нарекох „Обичам те“. ...
470
1
2
Лежах в ръцете му с разпилени коси. А те все се омотаваха около нас я някой кичур литне към него сякаш духнат от вятър. А вятър нямаше. Дали пък любовта не е ветровита? Не, не е. Тя е ураган – най-щастливия, най-прекрасния ураган, който можеше да превземе душата ми. Нощта миришеше на луна, малко на ...
652
1
Той е далечен и недостижим. Почти. Точно тази дума ме кара да мечтая. Да вярвам, че колкото и да са различни световете ни, някои ден ще мога да бъда част от неговия. И знам, че любовта между нас няма да е идеална. Така, че не си представяйте любов чиста и бистра като сълза, без тревоги, без противор ...
1242
2
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
