5.01.2024 г., 11:34

Дали ще ви остане спомен блед...

446 3 7

Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето.
Дали е носил хиляди души
или е пазил в себе си детето
и писал цял живот – да го теши?
Да помни кой каквото си реши.
Отдавна той отляво е на Бога.
Словата му вълнуват досега,
присъдата му е такава – строга,
да бъде с вас и в радост, и в тъга. 


А който се стреми към куха слава,
да го запомнят както заслужава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сили, здраве и мъдрост да ни даде Бог. И любов. Пък годината - каквато, такава... Благодаря ти, Гюле!
  • Дали е носил хиляди души
    или е пазил в себе си детето
    и писал цял живот – да го теши? – Честита Нова година, Наде! Бъди много здрава, все така заредена с творческа енергия и си остани обичливо дете! Като заплачеш или се разсърдиш, след минута, две се усмихни!
  • Благодаря, Ники!
  • Чудесно е, Наде!
    Много ми хареса библейската нотка тук!
  • Опитвам, Краси, опитвам. Дали ми се получава - не знам. Поне не дъвча едно и също.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...