12.10.2007 г., 9:21

Дали си истина

1.1K 0 10
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между  земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе  в мен.
Изкачвам  върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си  ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не  знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...