Дали си истина
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе в мен.
Изкачвам върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не знам.
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе в мен.
Изкачвам върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилианна Димитрова Всички права запазени
