Oct 12, 2007, 9:21 AM

Дали си истина

  Poetry
1.1K 0 10
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между  земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе  в мен.
Изкачвам  върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си  ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не  знам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....