Дали си истина
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе в мен.
Изкачвам върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не знам.
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе в мен.
Изкачвам върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не знам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дилианна Димитрова Все права защищены
