Дали си ти,когото чаках
през всички дни на самота
или съдбата те изпрати
да утешаваш моята тъга?
Дали очите ти са тези,
които търсех да съзра,
та да отприщя в тях сълзите,
събирани в солени езера?
Дали душата ти е тази,
очаквана да ме спаси
от пламъци и пепелища,
оставили в душата ми следи?
Дали си ти... че дълго просих
от Бог безсмъртната любов?
Ако не си - върви, иди си...
за да търся пак в живота си "Кивот"!
© Росица Петрова Всички права запазени
Поздрав!