6.06.2006 г., 23:49 ч.

Дали си ти, когото чакам 

  Поезия
769 0 16

Дали си ти,когото чаках
през всички дни на самота
или съдбата те изпрати
да утешаваш моята тъга?

Дали очите ти са тези,
които търсех да съзра,
та да отприщя в тях сълзите,
събирани в солени езера?

Дали душата ти е тази,
очаквана да ме спаси
от пламъци и пепелища,
оставили в душата ми следи?

Дали си ти... че дълго просих
от Бог безсмъртната любов?
Ако не си - върви, иди си...
за да търся пак в живота си "Кивот"!

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Мария!
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!Радвам се,че си тук!
    Прегръдка в този мрачен ден навън!
  • Дали си ти? Ако не си ...върви си!!!
    Роси мила, развълнува ме твоята чиста категоричност!
    Прекрасен стих!
    Поздрав и прегръдка
    Бъди така обичана, както копнееш
  • Благодаря, Гери...знае,ама аз пак да попитам...
  • Дали си ти... че дълго просих
    от Бог безсмъртната любов?

    Браво, Роси! Попитай сърцето си - то най-добре знае отговора! Бъди обичана! Поздрав!
  • Здравей, Екатерина!Благодаря за коментара!

    Веси...Здравей, приятелко добра!
    Привет от моята самотна вечер!

    Валери...ЗНАМ!

    Джейни...радвам се,че си тук!

    Христо,ще ме накараш да повярвам,
    че съм станала поетеса!

    Здравейте Яна,Мая,Дани,Вики и Диди!
    Благодаря ви, за коментарите!
  • МНого силно е, Роси, харесвам!
  • Харесва ми много, допада ми стила ти затова те чета..
  • харесва ми категоричността накрая - или всичко, или нищо. чудесно е, Роси!
  • Браво,Роси.Отново хубав стих...Поздравления.
  • Здравей, Роси!!! Чудесен стих си написала!!! Поздрави!!!
  • максималист си в любовта?само така и много хубаво пишеш...
  • "Дали душата ти е тази,
    очаквана да ме спаси"
    Браво!
    Чудесен стих Роси!
  • Обичам да те чета,Роси!
    Когато си сама!
    Силно ме докосна стихото!

  • Самият Цар пред теб застана,
    подгънал в преклонение колене-
    съдбата ти от люлката подхвана,
    препречвайки й пътя с рамене.

    А ти изпадаш в подозрение
    с безкрайния въпрос:"Дали?"-
    възраждайки познато притеснение,
    което с пламък син гори...

    Над тебе боговете се смилиха
    и Царят им ти носи дар,
    с което те живот ти подариха-
    не се гаври над тоз олтар!?
  • Има сила,която докосва сърцето!
Предложения
: ??:??