Дали си ти,когото чаках
през всички дни на самота
или съдбата те изпрати
да утешаваш моята тъга?
Дали очите ти са тези,
които търсех да съзра,
та да отприщя в тях сълзите,
събирани в солени езера?
Дали душата ти е тази,
очаквана да ме спаси
от пламъци и пепелища,
оставили в душата ми следи?
Дали си ти... че дълго просих
от Бог безсмъртната любов?
Ако не си - върви, иди си...
за да търся пак в живота си "Кивот"!
© Росица Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
