6 jun 2006, 23:49

Дали си ти, когото чакам

  Poesía
917 0 16

Дали си ти,когото чаках
през всички дни на самота
или съдбата те изпрати
да утешаваш моята тъга?

Дали очите ти са тези,
които търсех да съзра,
та да отприщя в тях сълзите,
събирани в солени езера?

Дали душата ти е тази,
очаквана да ме спаси
от пламъци и пепелища,
оставили в душата ми следи?

Дали си ти... че дълго просих
от Бог безсмъртната любов?
Ако не си - върви, иди си...
за да търся пак в живота си "Кивот"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Мария!
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!Радвам се,че си тук!
    Прегръдка в този мрачен ден навън!
  • Дали си ти? Ако не си ...върви си!!!
    Роси мила, развълнува ме твоята чиста категоричност!
    Прекрасен стих!
    Поздрав и прегръдка
    Бъди така обичана, както копнееш
  • Благодаря, Гери...знае,ама аз пак да попитам...
  • Дали си ти... че дълго просих
    от Бог безсмъртната любов?

    Браво, Роси! Попитай сърцето си - то най-добре знае отговора! Бъди обичана! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...