Дали си заслужаваше
И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него,
от живота,
защото страх ни бе
да си признаем
в какво превърнахме се за часове,
за дни.
И пак се понамокрихме
по-мръсни и от преди.
И май сме позабравили
от къде започнахме,
и бяхме ли поне тогава
мъничко добри.
За него аз не зная.
За теб не искам и да знам.
За себе си обаче
опитвам се отдавна да забравя,
какво пък, че ще бъда сам.
И ще се стопят годините.
Ще дойде онзи страшен ден,
във който осъзнаваш
какъв си бил и колко дал си ти,
кого си ощетил.
И тръгвайки, събираш го,
живота си в кутии
година по година,
провал подир провал.
Складираш ги
в тавана споменик, ей там.
За другите след теб,
да знаят че все пак минал си
по този прашен свят.
А аз се питам за кого,
щом винаги бях сам.
С бутилката на масата,
с цигарата в ръка.
Пред мен прозореца,
навън света
А аз се питам за кога,
щом отново закъснях
и своята човечност
захвърлих на контейнера,
когато бях хлапак.
В очите си посях омразата,
сърцето проиграх.
И сега замислям се дали си заслужаваше
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него,
от живота.
Защото страх ни бе
да си признаем,
че хора сме били.
И щом на себе си не можем да прощаваме,
коя е прошката, която чакаме
от чуждите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
