Дали съм някога била
Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял,
със всеки атом, съградил безкрая,
жетваря, който тъжно е запял
и клонката, от вятър разлюляна?
Навярно птица съм била,
с криле разперени кръжала,
та тъй обичам да летя
в мечтите си, като комета бяла,
или сълза в око на чучулига,
откъсната във бурна нощ,
та все повтарям: - Стига, стига...!
Не ме мъчи, безумнице Любов!
Аз дишам с дробовете на всемира
и благославям всеки негов дъх,
там свойта същност преоткривам
с пречистена във времето си кръв.
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял,
със всеки атом, съградил безкрая,
жетваря, който тъжно е запял
и клонката, от вятър разлюляна?
Навярно птица съм била,
с криле разперени кръжала,
та тъй обичам да летя
в мечтите си, като комета бяла,
или сълза в око на чучулига,
откъсната във бурна нощ,
та все повтарям: - Стига, стига...!
Не ме мъчи, безумнице Любов!
Аз дишам с дробовете на всемира
и благославям всеки негов дъх,
там свойта същност преоткривам
с пречистена във времето си кръв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
