21.10.2010 г., 17:48

Дами канят

837 0 3

                                                       самоиронично-самосатирично:))

 

 

Самотна сядам,

но пък имам правила.

Не яж преди 12,

качват се кила.

 

Не се усмихвай,

бръчки са това.

Имаш си кариера,

какво ти пука за света.

 

Километри тичай

за мнимо здраве, красота.

Оскъдна е храната,

но пък имам суета.

 

Отмятам си косата,

заета съм сега.

Високите обувки,

едва ли ще сваля.

 

Денят успешен мина,

одобрявам със глава.

Прибирам се по тъмно,

маската ми натежа.

 

 

Но пак съм уморена,

липсва ми душа.

Кросчетата спирам,

плетки ще плета.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....