21.10.2010 г., 17:48

Дами канят

828 0 3

                                                       самоиронично-самосатирично:))

 

 

Самотна сядам,

но пък имам правила.

Не яж преди 12,

качват се кила.

 

Не се усмихвай,

бръчки са това.

Имаш си кариера,

какво ти пука за света.

 

Километри тичай

за мнимо здраве, красота.

Оскъдна е храната,

но пък имам суета.

 

Отмятам си косата,

заета съм сега.

Високите обувки,

едва ли ще сваля.

 

Денят успешен мина,

одобрявам със глава.

Прибирам се по тъмно,

маската ми натежа.

 

 

Но пак съм уморена,

липсва ми душа.

Кросчетата спирам,

плетки ще плета.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...