21 окт. 2010 г., 17:48

Дами канят

840 0 3

                                                       самоиронично-самосатирично:))

 

 

Самотна сядам,

но пък имам правила.

Не яж преди 12,

качват се кила.

 

Не се усмихвай,

бръчки са това.

Имаш си кариера,

какво ти пука за света.

 

Километри тичай

за мнимо здраве, красота.

Оскъдна е храната,

но пък имам суета.

 

Отмятам си косата,

заета съм сега.

Високите обувки,

едва ли ще сваля.

 

Денят успешен мина,

одобрявам със глава.

Прибирам се по тъмно,

маската ми натежа.

 

 

Но пак съм уморена,

липсва ми душа.

Кросчетата спирам,

плетки ще плета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...