21 окт. 2010 г., 17:48

Дами канят

833 0 3

                                                       самоиронично-самосатирично:))

 

 

Самотна сядам,

но пък имам правила.

Не яж преди 12,

качват се кила.

 

Не се усмихвай,

бръчки са това.

Имаш си кариера,

какво ти пука за света.

 

Километри тичай

за мнимо здраве, красота.

Оскъдна е храната,

но пък имам суета.

 

Отмятам си косата,

заета съм сега.

Високите обувки,

едва ли ще сваля.

 

Денят успешен мина,

одобрявам със глава.

Прибирам се по тъмно,

маската ми натежа.

 

 

Но пак съм уморена,

липсва ми душа.

Кросчетата спирам,

плетки ще плета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...