Oct 21, 2010, 5:48 PM

Дами канят

838 0 3

                                                       самоиронично-самосатирично:))

 

 

Самотна сядам,

но пък имам правила.

Не яж преди 12,

качват се кила.

 

Не се усмихвай,

бръчки са това.

Имаш си кариера,

какво ти пука за света.

 

Километри тичай

за мнимо здраве, красота.

Оскъдна е храната,

но пък имам суета.

 

Отмятам си косата,

заета съм сега.

Високите обувки,

едва ли ще сваля.

 

Денят успешен мина,

одобрявам със глава.

Прибирам се по тъмно,

маската ми натежа.

 

 

Но пак съм уморена,

липсва ми душа.

Кросчетата спирам,

плетки ще плета.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...